Dec 14, 2006, 12:30 PM

Сляпа съм...

  Poetry
1.5K 0 6

Сляпа съм за твойта красота

И целувките ти неохотно изтърпявам

Сляпа съм за твоята любов

И накрая много ще боли

Сляпа съм, не зная

Защо те имам аз до мен

И не се научих да те оценявам

За всичко, което си направил.

Сляпа съм за ласките ти нежни,

За друг си мислех аз тогаз

Сляпа съм и винаги ще бъда

Защото любовта ни си отиде

И за тебе пиша в този час

Сляпа съм, защото те обичах

И си мислех, че винаги ще е така

А любовта се замени с привързаност

И обич…

И страстта ни нейде отлетя.

Сляпа съм за твоите ръце,

Които ме докосват

Не усещам аз от тях възбуда

Искам просто да се сгуша в теб

Без лицето ти да гледам

И да заспя в последен отдих

Сляпа съм и нищо няма да ти кажа

“Обичам те” – това е истина,

но влюбена в теб не съм

Искам, но не съм.

Сърцето ми безчувствено е вече

И сляпа съм за щастието с теб…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Khaino (Велизар Иванов)
    "Йорданка Стефанова е с каменно сърце, но като се изключи това е прекрасен автор."

    Едва ли някой с каменно сърце би написал подобно стихотворение, поне аз така си мисля.

    До като го четох се сетих за една песен - "все още споделяме същото легло, но не и същаща мечта..." извинявам се за грубия превод...

    П.с. Интересна концепция...
  • Страхотен стих! Браво!!!
  • Къде съм бил, че не съм го прочел!
  • Йорданка Стефанова е с каменно сърце, но като се изключи това е прекрасен автор.
  • Много ми хареса!!!
    Поздрави

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...