Avis (Павлина Соколова)
362 966
26.09.2017 г., 20:40 ч.

Сляпа Вяра 

  Поезия » Друга
1142 11 16

 

Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.

Вързах своите пръсти, за да не докосват перото.
(Плодовете на нощи такива аз брала съм вече)
Не успях да избягам от мислите свои, защото
имам чувства (проклети да са!) И до лудост ми пречат.

И осъмнах безсънна от болката си изцедена,
за да срещнат очите ми празни поредния ден,
в който щях да преливам надежда в сърцето ранено
и да вярвам на сляпо, че има любов и за мен.

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??