Сляпа Вяра
Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото.
(Плодовете на нощи такива аз брала съм вече)
Не успях да избягам от мислите свои, защото
имам чувства (проклети да са!) И до лудост ми пречат.
И осъмнах безсънна от болката си изцедена,
за да срещнат очите ми празни поредния ден,
в който щях да преливам надежда в сърцето ранено
и да вярвам на сляпо, че има любов и за мен.
© Павлина Соколова All rights reserved.
Според вярата й, ще й се даде!...
