Слято лято

10.08.2019 г., 19:45 ч.

Поезия » Бели стихове

486 1 0

Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини,
достигам с мисъл до усмивка,
събирам думи в близост, галя ги,
наричам нежността с красиви думи.
Милувка във въздишка се отлива,
отсрещен поглед в лъч превръща.
Дали съзнава, колко е изгарящ?
Долавя ли стаеното обичане?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Слято лято

Свързани произведения

Коментари

Предложения