Слято лято

Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие, 
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини,
достигам с мисъл до усмивка,
събирам думи в близост, галя ги,
наричам нежността с красиви думи.
Милувка във въздишка се отлива,
отсрещен поглед в лъч превръща.
Дали съзнава, колко е изгарящ?
Долавя ли стаеното обичане?