СЛЪНЦЕ, ОБИЧАМ ТЕ!
Днес, през деня, на “Дондуков” спрях.
Хора край мен вървяха различни.
Ръмеше лек дъжд.
От времето, може би,
всички бяха безлични.
Неочаквано, над главите отсреща
невероятно аз видях нещо –
плакат с три думи заветни:
“Слънце, обичам те!”
За миг вцепених се.
После поисках да снимам
тези свидни слова.
Тръгнах към тях.
Млад полицай на тротоара зад мен
настроението мое разбра.
Редом застана
и за минута една
движението по булеварда ...
просто спря.
Развълнуван аз бях
от постъпката тази,
но късно я осъзнах.
Снимките реших да запазя.
Вече по-късно разбрах,
че нито една от колите тогава
своя път не продължи.
Гледаха всички плаката
и, искам да вярвам,
че поне в този миг
от техния свят
изчезнаха всички лъжи.
И още аз си мечтая,
че всеки би искал
някому да промълви:
- Слънце, обичам те! А, ти?(За една истинска случка в немерена реч. Ако някой пожелае, може да му изпратя снимката, която направих с телефона)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
