Apr 2, 2006, 10:22 AM

СЛЪНЦЕ, ОБИЧАМ ТЕ!

  Poetry
1.6K 0 5

Днес, през деня, на “Дондуков” спрях.

Хора край мен вървяха различни.

Ръмеше лек дъжд.

От времето, може би,

всички бяха безлични.

 

Неочаквано, над главите отсреща

невероятно аз видях нещо –

плакат с три думи заветни:

“Слънце, обичам те!”

За миг вцепених се.

После поисках да снимам

тези свидни слова.

Тръгнах към тях.


Млад полицай на тротоара зад мен

настроението мое разбра.

Редом застана
и за минута една

движението по булеварда ...

просто спря.


Развълнуван аз бях

от постъпката тази,

но късно я осъзнах.

Снимките реших да запазя.

Вече по-късно разбрах,

че нито една от колите тогава

своя път не продължи.

Гледаха всички плаката

и, искам да вярвам,

че поне в този миг

от техния свят

изчезнаха всички лъжи.

 

И още аз си мечтая,

че всеки би искал

някому да промълви:

- Слънце, обичам те! А, ти?

(За една истинска случка в немерена реч. Ако някой пожелае, може да му изпратя снимката, която направих с телефона)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...