Слънце от жълти листа,
вятър и златен килим,
бяга пред мен есента,
двамата с тебе мълчим.
Тръгваш забързан пред мен,
аз изоставам назад.
Гасне поредният ден,
а във сърцето ми ад.
Тръгвам по твойте следи,
пясъчен замък блести,
времето пак ни дели,
търся далечни очи.
Спуска се бавно нощта,
няма я твойта следа.
Всичко е само една
есенна тъжна мечта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени