Слънце от жълти листа,
вятър и златен килим,
бяга пред мен есента,
двамата с тебе мълчим.
Тръгваш забързан пред мен,
аз изоставам назад.
Гасне поредният ден,
а във сърцето ми ад.
Тръгвам по твойте следи,
пясъчен замък блести,
времето пак ни дели,
търся далечни очи.
Спуска се бавно нощта,
няма я твойта следа.
Всичко е само една
есенна тъжна мечта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
