Слънце от жълти листа,
вятър и златен килим,
бяга пред мен есента,
двамата с тебе мълчим.
Тръгваш забързан пред мен,
аз изоставам назад.
Гасне поредният ден,
а във сърцето ми ад.
Тръгвам по твойте следи,
пясъчен замък блести,
времето пак ни дели,
търся далечни очи.
Спуска се бавно нощта,
няма я твойта следа.
Всичко е само една
есенна тъжна мечта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
