Десница слънцето протяга
да пипне милата по пъпа.
Любовна примка то затяга
на своята другарка скъпа.
А после в пазвата ù бърка,
та земната ù гръд да стопли.
От жега често я побърква -
обича тихите ù вопли.
Така опложда то земята -
любов в сърцето ù поражда.
В родилни мъки тя се мята,
та всяка есен плод да ражда.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздравления!