Слънцето след дълга нощ изгрява
В безпътието бях удавник, бряг
душата моя търсеше. Сурово,
без вдъхновение, без страст, без знак
заключено бе творческото слово.
Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак
около мене властваше отново.
Безволието, винаги готово,
закриваше надеждата-маяк.
Полудял до връх е днес светът –
фанатизъм, алчност, все покров,
който в нас живота задушава.
Преди тебе хаос сляп бе. Път
аз чрез теб откривам и с любов
слънцето след дълга нощ изгрява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
