В безпътието бях удавник, бряг
душата моя търсеше. Сурово,
без вдъхновение, без страст, без знак
заключено бе творческото слово.
Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак
около мене властваше отново.
Безволието, винаги готово,
закриваше надеждата-маяк.
Полудял до връх е днес светът –
фанатизъм, алчност, все покров,
който в нас живота задушава.
Преди тебе хаос сляп бе. Път
аз чрез теб откривам и с любов
слънцето след дълга нощ изгрява.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
