agferdousi65 (Асенчо Грудев)
50 744

7 июн. 2017 г., 13:09

Слънцето след дълга нощ изгрява

Поэзия » Строгие формы

1.8K 0 1

В безпътието бях удавник, бряг

душата моя търсеше. Сурово,

без вдъхновение, без страст, без знак

заключено бе творческото слово.

Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак

около мене властваше отново.

Безволието, винаги готово,

закриваше надеждата-маяк.

Полудял до връх е днес светът –

фанатизъм, алчност, все покров,

който в нас живота задушава.

Преди тебе хаос сляп бе. Път

аз чрез теб откривам и с любов

слънцето след дълга нощ изгрява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0