agferdousi65 (Асенчо Грудев)
50 746

7 июн. 2017 г., 13:09

Слънцето след дълга нощ изгрява

Поэзия » Строгие формы

1.8K 0 1

В безпътието бях удавник, бряг

душата моя търсеше. Сурово,

без вдъхновение, без страст, без знак

заключено бе творческото слово.

Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак

около мене властваше отново.

Безволието, винаги готово,

закриваше надеждата-маяк.

Полудял до връх е днес светът –

фанатизъм, алчност, все покров,

който в нас живота задушава.

Преди тебе хаос сляп бе. Път

аз чрез теб откривам и с любов

слънцето след дълга нощ изгрява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0