Слънчев шал
Нямам време за усмивки, бързам аз сега -
скоро слънцето ще скрие своята коса.
Че от нея сбирам нишки, весел шал плета,
за да може да те топли нежно във студа.
Този слънчев шал щом носиш, и накрай света,
няма да ти е самотно, до теб ще вървя.
А когато срещнеш буря в злобна тъмнина,
с него, щит-антиотрова, ще те защитя.
И изпратил ми усмивка, дори в леден ден,
Слънчев лъч ще ме докосне и ще милне мен.
Колкото да си далече, и накрай света,
от вълшебната ни среща ще се разтопя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
