Sep 11, 2012, 11:18 PM

Слънчев шал

  Poetry » Love
958 0 10

Нямам време за усмивки, бързам аз сега -

скоро слънцето ще скрие своята коса.

Че от нея сбирам нишки, весел шал плета,

за да може да те топли нежно във студа.

 

Този слънчев шал щом носиш, и накрай света,

няма да ти е самотно, до теб ще вървя.

А когато срещнеш буря в злобна тъмнина,

с него, щит-антиотрова, ще те защитя.

 

И изпратил ми усмивка, дори в леден ден,

Слънчев лъч ще ме докосне и ще милне мен.

Колкото да си далече, и накрай света,

от вълшебната ни среща ще се разтопя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...