Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
9.09.2018 г., 0:39

Слънчева обич

837 4 12

Нежен воал над сребриста луна,

някак ефирно времето разстила

и на облаче бяло - душата полита

да попие миг вечност и звездно сияние!

Нежно ефирно - докосва звездите

и мъдрост си къта за после

за полета чакан воал си изплита

от слънчева, слънчева обич...

Защото са трудни житейските уроци

и все за нещо задавам въпроси...!

Но тогава отпивам от медена чаша

миг вечност и слънчева обич...!

И ето вървя! Не ме плашат вече,

трънливите земни пътеки...!

Трепти в сърцето слънчева обич,

мир, доброта и човечност...!

 

09.08.2018г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0