Нежен воал над сребриста луна,
някак ефирно времето разстила
и на облаче бяло - душата полита
да попие миг вечност и звездно сияние!
Нежно ефирно - докосва звездите
и мъдрост си къта за после
за полета чакан воал си изплита
от слънчева, слънчева обич...
Защото са трудни житейските уроци
и все за нещо задавам въпроси...!
Но тогава отпивам от медена чаша
миг вечност и слънчева обич...! ...