Слънчева обич

Поэзия » Свободный стих

839 4 12

Нежен воал над сребриста луна,

някак ефирно времето разстила

и на облаче бяло - душата полита

да попие миг вечност и звездно сияние!

Нежно ефирно - докосва звездите

и мъдрост си къта за после

за полета чакан воал си изплита

от слънчева, слънчева обич...

Защото са трудни житейските уроци

и все за нещо задавам въпроси...!

Но тогава отпивам от медена чаша

миг вечност и слънчева обич...!

И ето вървя! Не ме плашат вече,

трънливите земни пътеки...!

Трепти в сърцето слънчева обич,

мир, доброта и човечност...!

09.08.2018г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Izumrudkata (Катя)

Влади, благодаря ти за хубавите думи!

2018-09-11T23:03:22+03:00
Izumrudkata (Катя)

Светла, благодаря ти!

2018-09-10T23:45:24+03:00
contessa (Светла Асенова)

Хареса ми...

2018-09-10T23:37:22+03:00
Izumrudkata (Катя)

Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавите думи!

2018-09-10T23:10:30+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Слънчевата обич е там където я заслужават.А тя е с цялата си светлина в твоят стих.

2018-09-10T21:46:47+03:00