9 сент. 2018 г., 00:39

Слънчева обич

828 4 12

Нежен воал над сребриста луна,

някак ефирно времето разстила

и на облаче бяло - душата полита

да попие миг вечност и звездно сияние!

Нежно ефирно - докосва звездите

и мъдрост си къта за после

за полета чакан воал си изплита

от слънчева, слънчева обич...

Защото са трудни житейските уроци

и все за нещо задавам въпроси...!

Но тогава отпивам от медена чаша

миг вечност и слънчева обич...!

И ето вървя! Не ме плашат вече,

трънливите земни пътеки...!

Трепти в сърцето слънчева обич,

мир, доброта и човечност...!

 

09.08.2018г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....