9 sept 2018, 0:39

Слънчева обич

832 4 12

Нежен воал над сребриста луна,

някак ефирно времето разстила

и на облаче бяло - душата полита

да попие миг вечност и звездно сияние!

Нежно ефирно - докосва звездите

и мъдрост си къта за после

за полета чакан воал си изплита

от слънчева, слънчева обич...

Защото са трудни житейските уроци

и все за нещо задавам въпроси...!

Но тогава отпивам от медена чаша

миг вечност и слънчева обич...!

И ето вървя! Не ме плашат вече,

трънливите земни пътеки...!

Трепти в сърцето слънчева обич,

мир, доброта и човечност...!

 

09.08.2018г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...