Виждам слънчева пътека,
в морето отразена,
там, на залез слънце,
от злато позлатена.
Лодка там пътува,
от слънцето огряна.
Как искам аз с нея
да плувам до безкрая.
Морето се вълнува,
разбиват се вълни,
гларуси прелитат,
пътеката блести.
Спомен ще запазя
за синьото море,
пътеката от слънце
ще скрия в сърце...
© Лилия Нейкова Всички права запазени