Виждам слънчева пътека,
в морето отразена,
там, на залез слънце,
от злато позлатена.
Лодка там пътува,
от слънцето огряна.
Как искам аз с нея
да плувам до безкрая.
Морето се вълнува,
разбиват се вълни,
гларуси прелитат,
пътеката блести.
Спомен ще запазя
за синьото море,
пътеката от слънце
ще скрия в сърце...
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
