2.11.2013 г., 18:27 ч.

Слънчева страна 

  Поезия
670 0 11
Защо ли плаче моята душа,
защо в съня сълзите си прегръщам.
Отдадени изцяло на нощта,
молитвите във приказка превръщам.

Пренасям ги във слънчева страна,
където слънцето за всички свети.
На воля тичат слънчеви деца
и слънчево омайват ветровете.

Там няма болка в чистите сърца,
криле пречупени, безсмислени окови,
в бунището захвърлени цветя
и клетвено изречени прокоби.

Там има друм за нашите деца,
изпълнен със любов и светли дири.
"Обичам те!" - са първите слова,
пробудили душите. Елексири.

Да! Приказката нека създадем,
за всички тях прекачили чертата.
Букет от вяра да си поднесем
и слънцето пробудим във сърцата. 

Таня Мезева

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав!
  • Докосваш! Поздрав!
  • Лекувай се !!!
  • !!!
  • "Земята се гъне и мята.
    Аз докрай във нея ще ровя,
    докато намеря слънцата..."

    !!!*
  • Стиховете, са моето лекарство! Признавам!
  • !!!
  • Прости ми за недобре подбраните изрази, с които несъзнателно съм те наскърбил, Таня. Не съм си и помислял дори, че със стиховете си търсиш внимание. Моля се, те да са твоето лекарство. Имах предвид, че сърце не ми даваше да изрека - "Браво, много хубаво стихо!" По-добре да бях замълчал! Щом думите ми звучат оскърбително, ще изтрия коментара си, а след това и този. Извини ме още веднъж, Таня!
  • Чистосърдечно и откровено!!!
  • Не искам никой да си налага да коментира и хвали стиховете ми, Людмил. Пиша и публикувам, защото е моя вътрешна необходимост, но това не значи че прося внимание.
  • Тази чиста майчина душа... С възхищение пред силата ти, Таня!
Предложения
: ??:??