Слънчеви несгоди
Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче,
залъщя на джинсов- син ревер,
закопчано хлабаво на ранна дреха,
изплъзна се под облачен илик.
Заизгрява Слънце, алено да засиява!
Охладено от къснооктомврийска хладина,
решѝ да метне кораловата роба,
рече да я поизтръска на балкона,
разшава облачните прахоляци,
размърдаха се на кълбета смет
запрашиха слънчова тераска,
разкиха се, забрави да избляска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
