Слънчеви несгоди
Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче,
залъщя на джинсов- син ревер,
закопчано хлабаво на ранна дреха,
изплъзна се под облачен илик.
Заизгрява Слънце, алено да засиява!
Охладено от къснооктомврийска хладина,
решѝ да метне кораловата роба,
рече да я поизтръска на балкона,
разшава облачните прахоляци,
размърдаха се на кълбета смет
запрашиха слънчова тераска,
разкиха се, забрави да избляска.
© Misteria Vechna All rights reserved.
