Слънчево зайче
Като слънчево зайче премина
ти през оня декемврийски ден,
не знам защо, но празникът отмина,
а светла диричка остана в мен.
Остана зайчето във пазвата ми свито,
стаило в себе си моминския ти смях,
и грижите, и мъката нескрита,
и любовта, и неоснователния страх.
А трябва ли пак зайчето да скита,
за да открие своя слънчев храм?
Не знам, но дълго в пазвата ми скрито ...