Слънчево зайче
Като слънчево зайче премина
ти през оня декемврийски ден,
не знам защо, но празникът отмина,
а светла диричка остана в мен.
Остана зайчето във пазвата ми свито,
стаило в себе си моминския ти смях,
и грижите, и мъката нескрита,
и любовта, и неоснователния страх.
А трябва ли пак зайчето да скита,
за да открие своя слънчев храм?
Не знам, но дълго в пазвата ми скрито
ще топли дните ми със своя плам.
В.В.
1982
© Валентин Великов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре дошъл!