Mar 4, 2014, 10:21 PM  

Слънчево зайче 

  Poetry » Love
523 0 5

Слънчево зайче

 

Като слънчево зайче премина
ти през оня декемврийски ден,
не знам защо, но празникът отмина,
а светла диричка остана в мен.

 

Остана зайчето във пазвата ми свито,
стаило в себе си моминския ти смях,
и грижите, и мъката нескрита,
и любовта, и неоснователния страх.

 

А трябва ли пак зайчето да скита,
за да открие своя слънчев храм?
Не знам, но дълго в пазвата ми скрито
ще топли дните ми със своя плам.

 

В.В.

1982

© Валентин Великов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??