25.01.2008 г., 20:58

Слънчо

1.3K 0 2
 

С Л Ъ Н Ч О

 

Ясен Слънчо откъм изток

златен кръг бележи

и лъчите ще си пусне

да погали листи свежи.

 

Ще погали пойни птички

от зори до мрак що пеят,

за работните пчелички

със сладък дъх цветята ще люлее.

 

Малки ручейчета бистри

с камъни и пъстри рибки

със лъчи ще ги здрависа

и рачетата с дълги щипки.

 

Облачета белоглави

щом сърдито се навъсят,

над зелените ливади

топъл дъжд ще ръсят.

 

Слънчо гледа и се смее,

бели облаци изпрати,

цялата земята огрея,

шарена дъга и прати.

 

Щом се скри зад планината,

мрак се спусна над земята,

сладко в сън ще си почива

за утрото със нова сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефанка Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...