25.01.2008 г., 20:58

Слънчо

1.3K 0 2
 

С Л Ъ Н Ч О

 

Ясен Слънчо откъм изток

златен кръг бележи

и лъчите ще си пусне

да погали листи свежи.

 

Ще погали пойни птички

от зори до мрак що пеят,

за работните пчелички

със сладък дъх цветята ще люлее.

 

Малки ручейчета бистри

с камъни и пъстри рибки

със лъчи ще ги здрависа

и рачетата с дълги щипки.

 

Облачета белоглави

щом сърдито се навъсят,

над зелените ливади

топъл дъжд ще ръсят.

 

Слънчо гледа и се смее,

бели облаци изпрати,

цялата земята огрея,

шарена дъга и прати.

 

Щом се скри зад планината,

мрак се спусна над земята,

сладко в сън ще си почива

за утрото със нова сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефанка Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...