21.08.2020 г., 0:46 ч.

Слънчогледи, мои братя 

  Поезия
706 1 3

Невинно се изнизва вече Август,

лъчите му пропиват се със немощ,

а аз се скрих във топлата му пазва,

попивайки от сетната му прелест.

 

Пресичам прецъфтелите полета

и облаци над мен в игри се мятат.

Мечтите ми се реят във небето,

прегърнал слънчогледи – мои братя!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??