Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е -
утре няма да са същите
съсухрени, без семе в тях
трудни за откъсване.
Те знаят, че скоро идва есента
и комбайнът е тяхната съдба.
Но пак от сухите тела
светилници ще оставят на света!