Слънчогледов оптимизъм

Poetry » Love, Philosophical

417 0 0

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.

Защото знаят, че животът кратък е -
утре няма да са същите
съсухрени, без семе в тях
трудни за откъсване.

Те знаят, че скоро идва есента
и комбайнът е тяхната съдба.
Но пак от сухите тела
светилници ще оставят на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0