Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ,
колко нощи (без)сънни и уединение,
на пазара кебапчета ако редя,
ще изкарам не рими, а пари и храна...
... безпарично битът ни богат е с мечти,
щото гладен мечтаеш за утрешни дни,
а пък кой ли желае да живее за утре -
бързо времето бяга и животът ни "вътри"... ...