Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ,
колко нощи (без)сънни и уединение,
на пазара кебапчета ако редя,
ще изкарам не рими, а пари и храна...
... безпарично битът ни богат е с мечти,
щото гладен мечтаеш за утрешни дни,
а пък кой ли желае да живее за утре -
бързо времето бяга и животът ни "вътри"...
Затова ще продавам дори на сергия
и на чужди езици ще въртя търговия,
даже рими ще пея, когато в дима
(смехо)творно кюфтета ще редя и пека...
К'во да пра'иш!? Животът е (не)поетичен.
Криза, братче! Светът стана вече безХИЧен!
... поетесите бяха по татово време
по-обути и сити (и не на колене...)
... грозно пачките в джоба шумят и се кискат,
да си дърпат косите със римите искат,
няма прошка и тук - пак стълкновение
и отново във рими... изля се проЗРЕНИЕ...
Няма как да избягам от тези куплети,
(поетеса с кебапчета и със брикети)
стана приказен кризисен натурализъм,
(не)поетичен, (не)реализъм...
п.с. ... (не)клиширан, поетически СПАдддд, изстрелял
не(стихо)творен, (без)димен ЗАРЯд-д-д-д-д..
© Нели Господинова All rights reserved.