Смехът е неподвластен
Ще ме осъди сигурно света
(греха "различен" никой не прощава)
за бликналия смях, за радостта,
която със зорницата изгрява.
Ще ме осъди. В лепкавата кал
и в блатото на вечните измами,
да се усмихва - кой ли би посмял,
кой път избира, вместо мелодрами
и дръзва да се смее като луд,
човешката тълпа, когато плаче!?
Покорно даже веселият шут
сълза проронва в царството на здрача.
Навярно и на други им тежи,
но следват пак безропотно играта
и кротко се прехласват от лъжи.
Да мислиш сам - не е по правилата.
Но няма сила, дето красота
или мечта да може да убива.
Отдавна вдигна бял байрак смъртта -
дори след нея свети мисъл жива
и в смях разпръсква слънчеви лъчи,
а радостта с усмивка горда крачи.
Светът е съдия, но днес мълчи -
смехът не е подвластен на палачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
