Смехът е неподвластен

13.11.2012 г., 20:24 ч.

Поезия

5.0 / 5

751 0 5

Ще ме осъди сигурно света
(греха "различен" никой не прощава)
за бликналия смях, за радостта,
която със зорницата изгрява.
Ще ме осъди. В лепкавата кал
и в блатото на вечните измами,
да се усмихва - кой ли би посмял,
кой път избира, вместо мелодрами
и дръзва да се смее като луд,
човешката тълпа, когато плаче!?
Покорно даже веселият шут
сълза проронва в царството на здрача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

И рече Бог
Седиш на прага, мамо...

Седиш на прага, мамо. Все сама. И залезът с косите ти играе. Преди да ме дочакаш у дома – ще се отпр...
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
Моето червейче

Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...

Още произведения »