Смешен плач

Къде си българино ти сега,

някъде, избягал в чужбината.

Да трудно е днес в родината,

но теб те няма тук в татковината.

И все вселяваш в другите вина,

те са виновни за твоята съдба.

Отиваш в Лондон, Ню Йорк и Париж,

но гледаш към България, ти нея виж!

Виж я тя е много красива на екрана,

ти я изостави и... кое време стана!

Утре пак ще слугуваш на богаташи,

на душите човешки са те търгаши!

А милата ти майка и твоят стар баща,

ще очакват да тропне външната врата.

Да тя тропна, но беше само вятъра,

а ти остана сам там, не в България.

И плачеш, и рониш своите сълзи,

и обвиняваш другите хора нали.

Какво направи, ти избяга това е лесно,

сега живееш тъжно, но и чудесно.