12.10.2019 г., 6:58  

Сметка

998 5 16

Все със пет кила се бо́ря,

чак от Новата година,

но преди да се озоря

и – толу́мбата замина!

 

С три кила сега се боря,

двете – чиста са сланина!

Колкото и да се зоря.

тя – годината замина!

 

С две кила се преживява

тежка зима, драматична.

И така – едно остава!

То ми е съдба кармична,

 

а и трудно се разгрява...

Щом погледнеш ме в очите

и килото сe стопява!...

Сладки ли са баклавите?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Силве
  • Хахахаха, искрено се забавлявам с вас момичета Поздрав и за килата, за тулумбите и за лудостта в главите
  • Изгарям, изгарям Иржи, все там където не трябва Винаги си в перфектна форма за съвет и успокоение, благодаря ти! Права си, Мариана, благодаря! Да създаваме хубава поезия и да не разваляме хубавата жена
  • А аз,Краси,се успокоявам с една мисъл "На която й е дебело д...то,й е красиво лицето.."А и друго съм чувала...на добрия човек се лепи всичко,дори въздуха!"Но и Георги е прав!/Коновски/...Тъй,че яж си,Краси,каквото ти се иска,но се постарай да го изгаряш.....
  • Благодаря, Роби! Явно идва сезонът на баклавите...

Осъзнайте се бе, ора!

Моите килца са много
и отказвам се, за Бога,
да се боря вечно с тях!
Манекенка, ако бях,
в модна къща на Версаче, ...
894 4 16

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...