12.10.2019 г., 6:58  

Сметка

1K 5 16

Все със пет кила се бо́ря,

чак от Новата година,

но преди да се озоря

и – толу́мбата замина!

 

С три кила сега се боря,

двете – чиста са сланина!

Колкото и да се зоря.

тя – годината замина!

 

С две кила се преживява

тежка зима, драматична.

И така – едно остава!

То ми е съдба кармична,

 

а и трудно се разгрява...

Щом погледнеш ме в очите

и килото сe стопява!...

Сладки ли са баклавите?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Силве
  • Хахахаха, искрено се забавлявам с вас момичета Поздрав и за килата, за тулумбите и за лудостта в главите
  • Изгарям, изгарям Иржи, все там където не трябва Винаги си в перфектна форма за съвет и успокоение, благодаря ти! Права си, Мариана, благодаря! Да създаваме хубава поезия и да не разваляме хубавата жена
  • А аз,Краси,се успокоявам с една мисъл "На която й е дебело д...то,й е красиво лицето.."А и друго съм чувала...на добрия човек се лепи всичко,дори въздуха!"Но и Георги е прав!/Коновски/...Тъй,че яж си,Краси,каквото ти се иска,но се постарай да го изгаряш.....
  • Благодаря, Роби! Явно идва сезонът на баклавите...

Осъзнайте се бе, ора!

Моите килца са много
и отказвам се, за Бога,
да се боря вечно с тях!
Манекенка, ако бях,
в модна къща на Версаче, ...
902 4 16

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...