Сметката, моля!
СМЕТКАТА, МОЛЯ!
Една задача с малко неизвестни
не е решена още от света –
защо? – когато псетата са бесни,
си мъркат котараците в нощта,
защо? – когато бебенцето плаче,
завива се баща му през глава,
защо аз пускам в дискоса петаче? –
свидливо стиснал левче – или два,
защо? – додето хляба на полето –
немилостиво! – слънце го пече,
едни добре живеят, общо взето,
а другите – живеем на парче?
Защо изгрява слънцето за всички? –
но не еднакво всинца ни мори.
Защо на нас ни плащат със парички,
а друг изнася балите с пари?
Защо из тая кукувича прежда
ме правят всеки ден на идиот?
Съмнявам се, че друг се разпорежда! –
със моя – и със вашия живот.
Додето фаса търкам със подметка,
и – яко дим! – животът отлетя.
Ей, Келнер? Виж последната ми сметка! –
аз ще офейкам! – без да я платя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
