16.01.2021 г., 21:25

Смирена

1K 2 0

Ще бъда по-добра, когато се събудиш.

Бездънната любов ме прави кротка.

Събраните листа във скута ми ме топлят 

и носят дъх на есен и разходка.

 

Суровият ти поглед ме влудява,

а нежните ти длани ме объркват...

Смирена съм, дори не се познавам 

и в скута ти доволна тихо мъркам.

 

Какво направи, как ме преобърна?

Мен, Амазонката непримиримо дръзка...

Превърна ме в любяща нежна самка 

готова да обича и прегръща.

 

За стотен път прекрачвам твоя праг 

и знам, че сън в реалност ще превърнеш,

но все едно е първи. Чувстам свян.

Надявам се с любов да ме обгърнеш.

 

Ще чакам тихо, ще гледам отстрани 

докато стръвно дебнеш ме, ловецо.

Дива съм и знам, че любовта боли.

Ще укротиш пантерата във мен, нали?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силва Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...