Jan 16, 2021, 9:25 PM

Смирена

  Poetry » Love
1K 2 0

Ще бъда по-добра, когато се събудиш.

Бездънната любов ме прави кротка.

Събраните листа във скута ми ме топлят 

и носят дъх на есен и разходка.

 

Суровият ти поглед ме влудява,

а нежните ти длани ме объркват...

Смирена съм, дори не се познавам 

и в скута ти доволна тихо мъркам.

 

Какво направи, как ме преобърна?

Мен, Амазонката непримиримо дръзка...

Превърна ме в любяща нежна самка 

готова да обича и прегръща.

 

За стотен път прекрачвам твоя праг 

и знам, че сън в реалност ще превърнеш,

но все едно е първи. Чувстам свян.

Надявам се с любов да ме обгърнеш.

 

Ще чакам тихо, ще гледам отстрани 

докато стръвно дебнеш ме, ловецо.

Дива съм и знам, че любовта боли.

Ще укротиш пантерата във мен, нали?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силва Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...