Смирени дъждове
СМИРЕНИ ДЪЖДОВЕ
Не се променяй. Свикнах вече.
И не остана време – закъде?
Преглътнах всяка мрачна вечер.
И тишината нишчици преде.
Не искам рози – ти не ги обичаш,
ни малки жестове, ни онзи танц.
Живееше у мен едно момиче,
което вярваше, че има шанс –
да се разходи сутрин по росата,
среднощ да тръгне по сияен друм.
Не се променяй. Опрости нещата.
И не за всекиго е тоя шум,
парадите, зарята, бенефисът,
романтиката, стреснала града.
Не исках много. Само го описах.
Душата ми стопи се под дъжда.
Остана краят. Може би е близо.
Не знам – безкрила, как да отлетя?
До кръпките на бялата ти риза
поне да мога да се приютя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
