Смирени дъждове
СМИРЕНИ ДЪЖДОВЕ
Не се променяй. Свикнах вече.
И не остана време – закъде?
Преглътнах всяка мрачна вечер.
И тишината нишчици преде.
Не искам рози – ти не ги обичаш,
ни малки жестове, ни онзи танц.
Живееше у мен едно момиче,
което вярваше, че има шанс –
да се разходи сутрин по росата,
среднощ да тръгне по сияен друм.
Не се променяй. Опрости нещата.
И не за всекиго е тоя шум,
парадите, зарята, бенефисът,
романтиката, стреснала града.
Не исках много. Само го описах.
Душата ми стопи се под дъжда.
Остана краят. Може би е близо.
Не знам – безкрила, как да отлетя?
До кръпките на бялата ти риза
поне да мога да се приютя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
