Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости,
тъга и сладости.
Помията вън!
Бърлогата е вече храм!
Хаосът - всемирен, вечен рай.
Чистотата - моят дом.
Страхът скован от вяра,
побягна уплашен до смърт.
Подходът - изцеление,
за болните, просенени души,
от смъртни грехове подлъгани.
Овладей искрата!
Не в пожар,
а в топлина я сътвори.
Водата ме зове...
Мръсотията полепнала по мен,
далеч ще отнесе.
Смирение!
©Екатерина Глухова
25. Ноември 2019г.
П.П. На учителя ми...
© Екатерина Глухова Всички права запазени