Смирение

Nov 26, 2019, 4:48 PM

Poetry » Phylosophy, Other

526 1 2

Водата ме зове!

Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости,
тъга и сладости.

Помията вън!
Бърлогата е вече храм!
Хаосът - всемирен, вечен рай.
Чистотата - моят дом.
Страхът скован от вяра,
побягна уплашен до смърт.
Подходът - изцеление,
за болните, просенени души,
от смъртни грехове подлъгани.

Овладей искрата!
Не в пожар,
а в топлина я сътвори.
Водата ме зове...
Мръсотията полепнала по мен,

далеч ще отнесе.
Смирение!

©Екатерина Глухова
25. Ноември 2019г.

П.П. На учителя ми...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

katenstain (Екатерина Глухова)

2019-11-26T18:28:49+02:00

Благодаря ти, Доротея, такова е за мен! Свещенно, благодарение на учителя!
NorwenaAldren (Доротея)

2019-11-26T18:02:47+02:00

Звучи като кръщение! Смирението - една от най-висшите ценности, пречистването и водата, новото начало! Звучи ми като кръщение и прераждане! Толкова е хубаво...