Смирението иде с есента
СМИРЕНИЕТО ИДЕ С ЕСЕНТА
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош.
И подозирам, че боли,
съчувствие когато няма.
Погледнеш ли – това е драма,
или е пошъл водевил.
Но по-щастлив едва ли знам,
от скитника, на път замръкнал
под купола на звезден храм –
където Бог го среща сам,
и няма горест и разлъка,
и нявга всички ще сме там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
