СМИРЕНИЕТО ИДЕ С ЕСЕНТА
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош.
И подозирам, че боли,
съчувствие когато няма.
Погледнеш ли – това е драма,
или е пошъл водевил.
Но по-щастлив едва ли знам,
от скитника, на път замръкнал
под купола на звезден храм – ...