15.10.2015 г., 21:58 ч.

Смирения пред хлебеца на Бога 

  Поезия
531 1 10

Да гледаме с добри очи,

когато утрото прокапва,

а съненият град е чист,

като видение сред мрака.

 

И слънцето е само свещ,

забодена зад хоризонта,

а краещникът му горещ

е като ласка за бездомник.

 

И гледам как заплита вън

в тополи повесмата облак,

и сепнеш ли се в страшен сън,

да има как да го надмогнеш.

 

Неземно страстно пиршество

е повикът на сетивата,

намериш ли уютен дом

във погледа на скъп приятел.

 

Не трябва много, замълчи,

човек да си е много просто –

погледнеш ли с добри очи –

ти вече си говорил с Господ.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??