Смирения пред хлебеца на Бога
Да гледаме с добри очи,
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.
И слънцето е само свещ,
забодена зад хоризонта,
а краещникът му горещ
е като ласка за бездомник.
И гледам как заплита вън
в тополи повесмата облак,
и сепнеш ли се в страшен сън,
да има как да го надмогнеш.
Неземно страстно пиршество
е повикът на сетивата,
намериш ли уютен дом
във погледа на скъп приятел.
Не трябва много, замълчи,
човек да си е много просто –
погледнеш ли с добри очи –
ти вече си говорил с Господ.
© Валентина Йотова All rights reserved.
