12.08.2014 г., 8:35  

Стаята

464 0 0

 

 

 

По стрелките на нощния ден
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.

 

Аз стоя със замръзнала пот,
съзерцавам пред мен тъмнината.
А над мене злосторен кикот
се извива в самотна позлата.

 

Пред вратата ми хаоса шепти,
а часовникът сякаш е спрял.
И съзирам без дъх онемял
как отлитат си мойте мечти.

 

Как се губят във хаоса всемирен - 
без надежда, без вяра и глас.
И стоя вцепенен и безсилен
пред тъгата на своето аз.

 

По стрелките на нощния час
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен захлас
профучават коли, колелета.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...