Стаята

По стрелките на нощния ден
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.

Аз стоя със замръзнала пот,
съзерцавам пред мен тъмнината.
А над мене злосторен кикот
се извива в самотна позлата.

Пред вратата ми хаоса шепти,
а часовникът сякаш е спрял.
И съзирам без дъх онемял
как отлитат си мойте мечти.

Как се губят във хаоса всемирен - 
без надежда, без вяра и глас.
И стоя вцепенен и безсилен
пред тъгата на своето аз.

По стрелките на нощния час
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен захлас
профучават коли, колелета.