Aug 12, 2014, 8:35 AM  

Стаята

  Poetry
466 0 0

 

 

 

По стрелките на нощния ден
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.

 

Аз стоя със замръзнала пот,
съзерцавам пред мен тъмнината.
А над мене злосторен кикот
се извива в самотна позлата.

 

Пред вратата ми хаоса шепти,
а часовникът сякаш е спрял.
И съзирам без дъх онемял
как отлитат си мойте мечти.

 

Как се губят във хаоса всемирен - 
без надежда, без вяра и глас.
И стоя вцепенен и безсилен
пред тъгата на своето аз.

 

По стрелките на нощния час
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен захлас
профучават коли, колелета.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...