29.07.2018 г., 1:11

Смисълът на живота ми

860 0 1

 

 

Обичам те, дете

откак си се родило.

И макар, че си пораснало момче

за мен си малкото, усмихнато синче.

 

Обичам те, дете.

Не казвай, че вече си пораснал.

Че очите ти поглеждат в други светове,

за мен си още малкото ми слънчево момче.

 

Обичам те, дете, 

макар, че остаряваш.

Прегърнал си живота в своите ръце.

Но в моето сърце оставаш  малкото,

пораснало момче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Брайнова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...